Законът за предположението

Представи си, че всичко, което желаеш, вече е реалност – макар и още неосъществено в материалния свят. Това е сърцевината на Закона за предположението, който Невил Годард преподавал като един от най-дълбоките и трансформиращи принципи на съществуването. 

Това е Тайната, която променя всичко и която, ако бъде разбрана и приложена, има потенциала да преобърне живота ти.

Какво е Законът за предположението?

Невил Годард учи, че човекът се проявява според това, което приема за истина за себе си и за света. В основата на този закон стои не просто мисленето за желанията ни, а вярата, че те вече са факт. Вселената не реагира само на желанията ни, тя отразява нашите дълбоки убеждения – това, което приемаме за истина в сърцето си, дори без да го осъзнаваме.

Това е същността на Тайната, която е описана и в популярната книга със същото име. Въпреки че много хора я възприемат като нещо магическо или трудно постижимо, истината е, че тя е в основата на ежедневните ни избори и мисли. Вселената не реагира на желанията ни, а на това, което вътрешно приемаме за истина.

Какво прави Законът за предположението различен от Закона на привличането?

Докато Законът на привличането се фокусира върху визуализациите и мисленето за желанията, Законът за предположението изисква от нас не само да си представим желания резултат, а да влезем в състояние, в което той вече е реалност. Трябва да го почувстваме, да го изживеем вътрешно – тук и сега.

Невил Годард казва, че чувството е тайната. Без вътрешна емоционална реакция няма създаване. Не е достатъчно да кажеш "Аз съм щастлив", ако вътрешно се чувстваш празен. Нужно е да избереш състояние на съществуване и да го наситиш с емоция – така, че цялото ти тяло, всяка твоя клетка, да вярва, че това вече се случва. Не в бъдещето. А сега.

Как да приложим Закона за предположението в живота си?

Да кажем, че мечтаеш за нов дом. Вместо да се надяваш, че ще го имаш един ден, започни да живееш така, сякаш вече се намираш в него. Почувствай мириса на сутрешното кафе в новата кухня, усети топлината на слънцето, което влиза през прозорците, и изпитай благодарността и вълнението, които би изпитвала, ако това вече беше твоята реалност.

Това е същата практика, която Невил Годард препоръчва в своите лекции. За него не беше достатъчно просто да си представим желания резултат – трябваше да го изживеем като реалност в настоящето.

Защо осъзнатостта е важна?

Законът за предположението работи независимо дали го разбираме или не. Всеки ден, чрез мислите, емоциите и реакциите си, ние правим предположения за себе си и за света. Някой предполага, че никога няма да му върви в любовта – и това се повтаря. Друг приема, че е човек, на когото винаги му се отварят врати – и така живее. Това, което приемеш за истина, се проявява.

Затова осъзнатостта е ключова. Какво допускаш, че е истина за теб? Когато се хванеш да мислиш „Нищо не се получава при мен“, или „Не съм достатъчно добър/добра“, това е сигнал, че си направил предположение, което не служи на твоята душа. И добрата новина е, че можеш да го промениш – още сега.

Как да започнем?

Практиката започва с наблюдение и избор. Затвори очи. Представи си не просто това, което искаш, а себе си в състояние, в което то вече е факт. Почувствай го. Пребивавай в него. Повтаряй го всеки ден, не като задължение, а като вътрешно преживяване, като медитация, като завръщане към истинската ти същност.

Какво да правим, ако се съмняваме?

Много хора питат: „Ами ако не вярвам в това, което си представям?“ Тук идва истинската сила на Закона. В началото може да има съмнение, но с постоянство, чувството започва да се утвърдява. Малки синхроничности ще започнат да се появяват. Ще започнеш да усещаш, че реалността се огъва и пренарежда, защото предположението вече е засадено. И както всяко семе – то расте, когато го подхранваш с внимание и вярност.

Законът за предположението не е просто техника, това е начин на живот. Това е начин на виждане и начин на бъдене. Всичко, което искаш, вече съществува като възможност – твоето съзнание е порталът, който го активира. Когато предположиш, че вече е твое, когато спреш да чакаш и започнеш да бъдеш, тогава реалността няма друг избор, освен да отговори.

Следващия път, когато се хванеш да се надяваш, спри и попитай себе си: „А какво, ако вече го имам? Как бих се чувствал/а? Как бих мислил/а? Как бих живял/а?“ И започни да живееш така още сега – дори само вътрешно. Не защото се преструваш, а защото си създател. И защото си готов/а да приемеш, че онова, което вярваш, че си – ще бъде винаги това, което светът отразява.