Кой си ти, наистина?

Не става въпрос за това какво правиш, как изглеждаш или как другите те възприемат. Става дума за нещо много по-дълбоко – за онзи вътрешен въпрос, който тихо нашепва: Кой си ти отвъд всички тези определения?

Свикнали сме да се наричаме с имена, професии, роли. „Аз съм учител“, „Аз съм родител“, „Аз съм успешен“. Но ако всичко това утре изчезне… ще спреш ли да съществуваш?

🌀 Мислите се променят.

🌀 Емоциите идват и си отиват.

🌀 Тялото ти се трансформира.

И все пак – нещо в теб остава. Наблюдателят.

Ти не си вълната на повърхността.

Ти си океанът, който я носи.

📍 Когато умът шепне тревожни думи, ти можеш да ги чуеш.

📍 Когато страхът трепти в сърцето, ти го усещаш.

📍 Когато животът ти предлага роля – ти избираш дали да я изиграеш.

Значи… ти си нещо повече.

Ти си осъзнатото присъствие, което преживява всичко това.

💭 Затвори очи. Потъни навътре.

Задай си въпроса:

"Кой съм аз, ако не съм мислите си?"

Отговорът няма да дойде с думи.

Той ще се появи като тишина.

Като усещане.

Като дълбок вътрешен мир.

🌟 Истинската същност няма етикет.

Няма име. Няма роля.

Тя просто е.

И тя чака да бъде разпозната.

🪞 Ако този текст пробуди у теб въпроса „Кой съм аз отвъд всичко?“

Може би е време да погледнеш още по-дълбоко. В следващата статия изследваме ролите, тялото, мислите и личността, за да разберем какво не сме… и какво остава, когато всичко временно отпадне.

Прочети: Не си това, което мислиш, че си: Истината отвъд ума и личността